След няколко тежки години изпитания, ветровете донесли вести от западните земи на Болг-ар. Там западното царството на Певците съумяло да запази своите същества от взаимно избиване само благодарение на желязната воля на малцина доблестни воини. Сред тях с острия си ум се славел един на име Елрик, още наречен Високият. Заедно с доверените си хора той събрал онези от Певците, за които честта все още имала някакво значение и ги обединил. Не с меча си постигнл това, а с мъдрост, и това се разчуло по всички земи на Болг-ар.
Тогава Елрик Високи оглавил свой личен орден, който започнал в началото само от двама силни мъже. Нарекъл го Ордена на пурпурния меч и под това име повел вълшебните твари към нови завоевания.
Понесло се ехото на победоносните викове на Елрик и неговите люде чак до пределите на Черното Море и до ушите на Клана Дуло. Събирал Елрик много мощ и слава в запада, та Ичиргу Боила обърнал погледа си натам. Защото в онези дни опасността от загуба на постигнатото единство в земите на Болг-ар грозяла всички родове и племена. Не можел Ичиргу Боила да си позволи заплаха от запада при отсъствието на Кана Боила Колобъра Батрай. Това преходно време го принудило да потегли на запад, за да провери мощта на Елрик Високи и да си осигури стабилни позиции. С Боила Натан от дясната му страна и Амарт, верният му Батир и още един, наречен Атила – Морският вълк, когото славят с необикновените му мореплаватески приключения, той изкачил гордо планината Хилядник, с цел да предизвика мощта на Елрик.
Много вождове и военачалници от всички краища на Болг-ар разбрали за идния сблъсък между могъщия Клан Дуло и набиращия популярност Орден на пурпурния меч. Кралицата на Рин Еннор, наречена от народа си Галадриел, носеща прозвището на премъдра горска самодива от древни времена, сама решила да наблюдава това видно предизвикателство, охранявана лично от Каладер, нейн верен придружител. Друга войска от областта на планина Ахрида обещала да се притече на помощ на Клана Дуло, защото славата на Елрик Високи го предшествала по много земи.
Затръбили роговете и воините се наредили в редици един срещу друг на гористите хълмове на планината Хилядник. Цялата войска на Елрик се изправила срещу Кабар, Натан и Амарт, а Атила бил изпратен да разузнава врага. Напрежението се простирало като тъмна завеса над бойното поле. По лицата на Дулосци понякога се рисувала несигурност, защото войските от земите на Ахрида закъснявали. Кралицата Галадриел, придружена от личната си гвардия, стояла на безопасно растояние на коня си и наблюдавала през вълшебен кристал развитието на събитията, за да ги предаде на своя народ. Ала войските от Ахридските земи не се появили.
Воините на Ичиргу Боила Кабар следели с трепет всяко негово движение. Тогава видели в далечината войската на Елрик Високи да се разпръсква и съществата под покровителството му потънали с невиждана бързина между дърветата в близката гора. Прозрял тогава Ичиргу Боила потайната стратегия на Ордена, защото гората била голяма и се простирала около двете войски, та ги заобикаляла.
В редиците на Елрик се спотайвала и дългокосата Морвен, за която се знаело, че е умела в тайнствените изкуства на разузнаването и най-добре воюва под черния плащ на нощта. Бърза като черна пантера и опасна като нравът на нощта, тя преследвала целта си без да поглежда встрани или назад, докато не я сграбчи, както котка затиска малката си жертва в двете лапи.
Числеността на враговете надминавала три пъти хората на Кабар, но воините от Клана Дуло не можели да си позволят загуба. Всички съзнавали, че в Клана липсвал боил, който да разучи потайните стратегии на вълшебните същества, за да спомогне за по-бърза победа над враговете. Умението да се воюва вече придобило съвсем друг вид.
Далечният взор на Боила Натан показвал бързо и ефективно приближаващите се врази. A Атила, Морският вълк, ги догонвал със скоростта на второто му прозвище. Бягал с бързината на ураган, следял кой къде се криел и показал впечатляващ талант. И в отминали битки оръжието му било наострено, та чуел ли бойният зов на Кабар и Натан, веднага се вдигал като висока вълна в бушуващо море. За достойните дела и безстрашието му, в края на битката Кабар го удостоил с високото звание Батир в редиците на Клана Дуло.
Битката между Дулосците и хората на Елрик била дълга и изтощителна, защото враговете били много повече от воините в Клана. Елрик и хората му заобиколили Кабар и Натан и когато се втурнали в атака, Елрик паднал в един ров и Амарт, догонвайки го с меча си, се прекатурил след него в рова. Враговете нападнали тогава дулосците, но в този момент от гората изкочила Мовен, вдигнала мечът си и се вдигнала срещу собствената си войска, та застанала на страната на Клана Дуло. В този момент съдбата се усмихнала над Кабар и Натан и заедно с Морвен Кланът извоювал победа. Дулосците избили всички съмнителни твари и надали победоносния вик със задоволство. А Елрик, тежко ранен в боя, застанал на колене насред бойното поле, заобиколен от падналите си бойци.
Очуден от постъпката на Морвен, Боила Натан прозрял потенциала и храбростта й, та прекарал малко време в разговор с нея. Накрая се поклонил на своя Ичиргу Боил и двамата се отеглили насаме, докато Елрик и Морвен се гледали и дишали тежко, седнали на земята в униние след изтощителната битка. Когато се върнали, Натан и Кабар призовали Елрик да се изправи и го пуснали да си върви, като взели думата му, че ще се отзове тогава, когато Клана Дуло го повика. И нищо не потвърждавало истинността на дадената дума. Но Ичиргу Боила бил доволен, защото свършил работата си на тази планина – видял, че Елрик и хората му все още не са набрали достатъчно мощ да застрашат властта на Багатур в Болг-ар. И за да не го постигнат, той обвързал Елрик с дума на честта, която бил убеден, че ще спази, защото Елрик бил мъдър, както казвали хората и очите му, дори в плен, оставали с гордия си блясък, обратно на очите на омърсеното съзнание. Оставил го Кабар да продължи своя Орден, но го предупредил, че ако застраши властта на Болг-арската армия, птиците ще има какво да ядат цяла зима. А това се случило в последния месец на есента, една луна преди да затрупат непроходимите снегове, та вече подухвал леден вятър. Елрик се поклонил, на което Ичиргу Боила отвърнал без да се замисли. Нещо го карало да вярва, че Елрик ще се превърне във верен съюзник. Затова в знак на приятелство Ичиргу Боила Кабар снел доспехите си и ги дарил на Високия Елрик.
А Морвен не си тръгнала, както очаквали Боилите. Тя застанала до Натан, очите й впити в него, сякаш съгласна с някакво споразумение, и се преклонила пред Дулосците. Ичиргу Боила отвърнал на поклона й, усмихвайки се незабележимо, но без да каже нищо повече. На сбогуване с нея, той само я нарекъл ‹Карга›, и се обърнал. Така Морвен била приета в Клана Дуло, като повелителка на мрака.
Жертвите били прибрани от бойното поле и погребани, така че земята да диша след пролятата кръв. През нощта ветровете виели сякаш вълци ревът под луната и смъртоносна се усещала нощта. За тази нощ разказват, че мъртвите излизат от гробовете си и чукат на вратите на живите и ако няма с какво да бъдат омилостивени, те вземали от тях когото си харесат. За това воините изпълнили редица заклинания преди да влязат в шатрите си и да заспят. Но неспокоен бил този сън.
Клан Дуло 