Укрепила се мощта на Багатур заради добрите нрави на воините в нейните редици, но мнозина не приели странната група от хора, които тръгнали да обединяват племената. Не искали да признаят човеците, че имат нужда от защитници, дори тогава, когато чудовищни същества, които се крият в пещерите и се хранят с човешко месо, нападали шатрите им и крадяли стадата и болните им.
Армията станала издръжлива и силна, ала много скоро не останали врагове, срещу които да се изправи и които да не успее с лекота да разгроми. Видял Батрай жаждата за победа в очите на своите военачалници, но те нямали вече кого да победят. Разпуснал Батрай армията, защото не ги грозяла видна заплаха и им позволил да се радват на жените си и да берат плодовете от успеха си, докато не настъпи следващият съдбовен момент, в който ще ги свика.
Тогава Кабар се отеглил в покрайнините на Болг-ар да язди своите коне и да изкачва любимите си върхове на свобода, както се изкачва скален козел по зъберите на най-стръмните скали и получил званието Ичиргу Боил, защото обичал да е самотен в покрайнините сред дивото.
И знаел Батрай, че ако има един човек, на който може да се довери без да се налага да го наглежда, това щял да е Ичиргу Боилът.
Батгор и Батяв – Канартикинът и Боритарканът, избрали да останат в Боруй да поддържат редиците непокътнати и да защитават местните племена, които се събрали да съжителстват под покровителството на Багатур. И с голям успех се увенчали в това начинание.
Боилите Стан и Кабатих останали на страната на Канартикинът и брат му, защото идеята за съжителство и обединена държава им се нравела повече от странстванията; предълго живели те сами като номади със своите семейства. Боритарканът Первунд се отеглил в своята родова крепост на Запад, и се отдал на лова.
А Батрай спечелвал доверието на хората с всеки изминал сезон и скоро укрепил една феодална система на управление, която поставила основите на новата държава. Защото вести за Багатурите се разпрострели по много земи. И хората се страхували от бойните им умения, славата на делата им и свирепият им вид.
Тръгнал тогава Ичиргу Боила Кабар да броди по далечни земи, да търси стъпките на звездния еднорог и да намери приключения. Срещнал много лица и прочел в чертите им много съдби. По пътя си срещнал и воин на име Елли, чиито пътеки се пресичали с неговите по прищявка на небето.
Един орел кръжал високо над нея и не я изпускал от очи, та жената и птицата знаели винаги коя пътека да изберат и в най-непроходимия лес. Но изтощена била Елли от дългите странствания и самотата тежала на раменете й, та вървяла леко прегърбена, с косата пред очите си, сякаш криеща някаква зла участ. Забуйствали ветровете в онзи ден и буря се завила в небето над двамата пътници. Обещал й тогава Кабар да я защити в ден на нужда, ако и тя обещае същото. И този ден дошъл.
Не след дълго, чрез странстванията си по запада Кабар се натъкнал на необикновена земя в пределите на Средец, край планината Хилядник. Вълшебни твари живеели там, сбирки от човеци и не-човеци, които познавали магическите същества от така наречената Средна Земя. Елфи ги наричали – красивите дългокоси мъдреци с остри уши и много дълъг живот. По нашите земи сме срещали единствено такива твари от женски род, които бащите ни са нарекли незнайно защо Самодиви, но мъжествени воини с подобен лик не бяхме виждали още по ширта на земята. И били се обединили човеците от Средец, в желанието си да контактуват с вълшебните твари и да се учат от тях и сформирали Западното Царство на Певците, или Бардове, както е речта по техните земи.
Ичиргу Боила Кабар тогава прозрял знаците на новото време, в което чудновати нечовешки същества ще съберат смелост да се изправят срещу реда, който Багатур с много труд се бори да постигне. И чудейки се дали да се отзове към Западняците с преговори, той свикал своите братя Канартикинът Батгор, Стан и Кабатих на планинския връх Ахрида, за да се срещнат с царството на Певците. От далечния север се звърнала и Елли, която узнала за нуждата на Ичиргу Боила от орелът, виреещ във всезнанието на ветровете и се вредила в бойните редици. Ала при видът на грозни същества от тъмни магически светове и красиви самодиви с дълги черни коси, каквато била и Морвен сред тях, Батгор и Кабатих не издържали и непознавайки света, в който виреят Певците от Западното царство, те надигнали лют боен вик и се втурнали в атака.
Кабар и Стан не оставили страните на братята си неподкрепени, поради това се втурнали в битката рамо до рамо с тях.
А магическите същества и без това никога не се доверявали на човеците, защото се надсмивали над краткия им живот и неумението им да виждат в бъдещето и отвърнали веднага на удара. Когато човеците – воини измежду Западните Певци се опитали да задържат положението, те само се оказали между двете огнени редици и погинали в ожесточената битка на безразсъдната човешка смелост и коварното вълшебство на магическите същества. Смело се сражавал тогава и достоен воин от Западното Царство на име Елрик, който след години се преклонил като брат пред Ичиргу Боила Кабар, но в онова време още други пътеки обхождал.
И светнали очите на Багатурските воини пред предизвикателството и доволни останали до развръзката на битката, без да се уморят. Сражението било ожесточено, но завършило с преговори, в които Западняците се обвързали с договор за военна взаимопомощ.
Оттеглила се Западната войска в Сердика, и Кабатих ги проследил, после изчезнал нейде на югозапад да разузнае новите райони, защото вече знаели боилите за множеството вълшебни същества и разбрали, че трябва да научат местообитанията им, за да не се сблъскват две големи сили неочаквано.
Канартикинът Батгор и Боила Стан се приготвили за завръщане в Боруй при Кана Боила Колобъра с радостните вести за победата. Елли се запътила отново към севера, за да довърши делата си там и да проучи поредната земя. А Ичиргу Боила се сбогувал с брата си Канартикина Батгор, защото радостна била победата им и славно се били рамо до рамо, както е било години наред.
Не след дълго, когато затихнали пиршествата от победата над магическите същества, Ичиргу Боила Кабар заминал на Изток, чак до крайните предели на Болг-ар, за да посети земите, обгърнати отдясно в прегръдката на Черното море. Там разказват, че обитавала може би последната жена от рода Акага, но не била съвсем с човешка кръв и името й било непознато, защото можела в различни женски лица да се явява по света. И пак там, разнасяли се песни за невижданата красота на морските твари, чиито творец бил повелителят на моретата и океаните, край блестящите вълни от перлена пяна.
Отседнал Ичиргу Боилът времено в една колиба недалече от брега, и започнал да разузнава местното селище, когато морският въздух отворил очите му и по улиците видял още по-вълшебни твари, от морски самодиви до трътлести Космокраки, които пътували от хълмистата Сакар за да се срещнат веднъж годишно. Намирал се в търговски град, където моряци и пътешественици отдалеч прииждали да се порадват на черните пясъци и стоката на робовладелци и рибари.
В това време Западното царство на Певците се впуснало в междуособици за властта и поставили неочаквано под въпрос споразуменията в края на битката при Ахрида. Зад гърба на Ичиргу Боила дебнела опасност от заговор, защото раздора и размирието са опасни врагове. Една част от Певците решили да отхвърлят споразуменията, направени с Кабар. Други избрали да останат верни.
Измежду вторите изпъквал едного наречен Натан – скитник от западна земя, още по-далечна и от владението на Царството на Певците. Ликът му бил като на същество, израсло в горите, защото светвало лицето му щом видел широколистните дървета по земите на Болг-ар, сякаш си спомнял за отминали блажени времена и виждали очите му по-напред в далечината от очите на човеците. Даже някои казват, че същества като него никога не мигат, но дали е вярно… Най-светлата сабя бил той от тези непознати същества, на страната на Западното Царство най-напред, заради онези от неговия народ, които се сражавали тогаз. Но в странствания бил прекарал дълго време като вълк-единак, та в битка разчитал единствено на себе си, защото не можел да довери онова, което носел на никой друг. Огорчен от поредното разделение което срещнал по пътя си, а именно това на Западното Царство, той решил да проучи Кабар.
Та тръгнал Натан да дири Ичиргу Боила и го открил край морето на Изток. Там, под изпаренията на солените морски води, сякаш времето спира и човеци и не-човеци си отварят очите един за друг. Поднесъл Натан сабята си на Кабар и се заклел във вярност и по време на източната кампания се сражавал толкова храбро, че Кабар решил да го вземе в личната си войска.
А Западното царство продължило със свадите помежду си и разцепление ги грозяло, докато не ги настигнало в онези облачни есенни дни.
Клан Дуло 